21 нояб. 2008 г., 07:28

Прегради

671 0 5

Невидими прегради

издигаме,

пред себе си,

пред другите,

от страх,

от немощ на душата,

слаба, болна,

безутешна.

И тъй обричаме се

на самота,

безобичност

и чак на лудост.

Защо го позволяваме?

Нима сме толкоз

дълго ний на таз земя

да позволим

безумието,

да се ненавиждаме,

бавно един друг,

да се убиваме,

после да умираме?

А може да е друго,

по-различно,

топло,

сърцато,

истинско!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мартина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Харесват ми стиховете ти. В почти всеки един от тях намирам нещо за себе си. Страхотна си! Прегръдка
  • Скъпи приятели - жарава, madlen_kozhuharova r wind2008, благодаря ви за топлината, която ми дарявате! Ники, светът е шарен, но малко повече човещина, никак няма да му дойде в повече!
  • "Нима сме толкоз дълго ний на таз земя..." Нима...? Прелест е стихът ти! Да!
  • "Топло, сърцато, истинско..." както в красивия ти стих! Сърдечно!
  • Може,но така ще се изгуби цвета на света.Ако всички са добри за кого ще говорим,ако всички са прилични природата ни няма да можа да го преживее.Този е нашият свят,а в по-добър не можем да живеем!
    Ники

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...