Прегради

Поэзия » Философская

661 0 5

Невидими прегради

издигаме,

пред себе си,

пред другите,

от страх,

от немощ на душата,

слаба, болна,

безутешна.

И тъй обричаме се

на самота,

безобичност

и чак на лудост.

Защо го позволяваме?

Нима сме толкоз

дълго ний на таз земя

да позволим

безумието,

да се ненавиждаме,

бавно един друг,

да се убиваме,

после да умираме?

А може да е друго,

по-различно,

топло,

сърцато,

истинско!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

lovestory (Виктория)

Харесват ми стиховете ти. В почти всеки един от тях намирам нещо за себе си. Страхотна си! Прегръдка

2008-11-26T22:39:04+02:00
lu4 (Мартина)

Скъпи приятели - жарава, madlen_kozhuharova r wind2008, благодаря ви за топлината, която ми дарявате! Ники, светът е шарен, но малко повече човещина, никак няма да му дойде в повече!

2008-11-22T20:13:34+02:00
wind2008 (Владимир)

"Нима сме толкоз дълго ний на таз земя..." Нима...? Прелест е стихът ти! Да!

2008-11-22T20:01:53+02:00
madlen_kozhuharova (Мадлен)

"Топло, сърцато, истинско..." както в красивия ти стих! Сърдечно!

2008-11-22T19:56:29+02:00
Безкомпромисен (Никой)

Може,но така ще се изгуби цвета на света.Ако всички са добри за кого ще говорим,ако всички са прилични природата ни няма да можа да го преживее.Този е нашият свят,а в по-добър не можем да живеем!
Ники

2008-11-21T07:36:37+02:00