lu4 (Мартина)
121 2458
21 нояб. 2008 г., 07:28

Прегради 

  Поэзия » Философская
527 0 5

Невидими прегради

издигаме,

пред себе си,

пред другите,

от страх,

от немощ на душата,

слаба, болна,

безутешна.

И тъй обричаме се

на самота,

безобичност

и чак на лудост.

Защо го позволяваме?

Нима сме толкоз

дълго ний на таз земя

да позволим

безумието,

да се ненавиждаме,

бавно един друг,

да се убиваме,

после да умираме?

А може да е друго,

по-различно,

топло,

сърцато,

истинско!

 

© Мартина Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Харесват ми стиховете ти. В почти всеки един от тях намирам нещо за себе си. Страхотна си! Прегръдка
  • Скъпи приятели - жарава, madlen_kozhuharova r wind2008, благодаря ви за топлината, която ми дарявате! Ники, светът е шарен, но малко повече човещина, никак няма да му дойде в повече!
  • "Нима сме толкоз дълго ний на таз земя..." Нима...? Прелест е стихът ти! Да!
  • "Топло, сърцато, истинско..." както в красивия ти стих! Сърдечно!
  • Може,но така ще се изгуби цвета на света.Ако всички са добри за кого ще говорим,ако всички са прилични природата ни няма да можа да го преживее.Този е нашият свят,а в по-добър не можем да живеем!
    Ники
Предложения
: ??:??