Прегради
Невидими прегради
издигаме,
пред себе си,
пред другите,
от страх,
от немощ на душата,
слаба, болна,
безутешна.
И тъй обричаме се
на самота,
безобичност
и чак на лудост.
Защо го позволяваме?
Нима сме толкоз
дълго ний на таз земя
да позволим
безумието,
да се ненавиждаме,
бавно един друг,
да се убиваме,
после да умираме?
А може да е друго,
по-различно,
топло,
сърцато,
истинско!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мартина Todos los derechos reservados
