Прегръдки нежни от слова недоизказани
 вземат моя дъх и задушавам се.
 Прегръдки от обич, омраза дори
 спотайват се тихо във вековни гори.
 И с писъци ужасни събуждам се пак,
 и чувам силния вой на вълк единак!
 Той плаче и чака за свойта прегръдка,
 изгубила се нейде в тъмната нощ.
 И ето, аз тръгвам към него,
 бавно пристъпваща върху меката трева,
 водеща се от воя на вълка.
 В прекрасния му глас аз бях влюбена,
 белият му цвят разтапяше крехката ми душа,
 а в очите му черни загубвах се.
 Озовах се в гората, а той застана пред мен
 с цялата си нежност и поглед пленителен.
 Бях спокойна, знаех, че той няма да ме нарани,
 защото виждах любовта в неговите очи.
 Седнах на тревата и загледах се в луната,
 забравила за всичко, не усетих как той
 се бе приближил, гледайки ме с зашеметяващите си очи.
 Виждах тъгата в очите му, сякаш искаше да каже нещо,
 но не можеше!

 Тогава аз го прегърнах силно, усетих топлината му,
 нежността и любовта!
 Понечих да го целуна, но той изскимтя и изчезна като дим в нощта!