3 февр. 2016 г., 07:53

Прегръщам ангел

763 0 0

Прегръщам ангел.

Топла недомлъвка.

Разперени крила докоснали челото.

Два стиха бледност.

После векове греховна преизподня.

Предишните странствувания помниш ли?

Невръстни бяхме. Огненоподобни. Ти ангел.

Бял, като саван от снежни преспи и безплътни думи.

Безпътните прераждания помня. С теб.

Хилядолистни бездни в романтични дрипи.

Болящи от доверие ръце.

Свирепи бури разсъблекли ветровете, сред топъл повей в цъфнали треви.

И утринно красива вечер,

докосната от чувствени лъчи.

Простор, в контур от натежали мисли и няколко съзвездия абсурдни.

И мисли светли, мои мисли, пустинно натежали от печел.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анна Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...