3.02.2016 г., 7:53

Прегръщам ангел

758 0 0

Прегръщам ангел.

Топла недомлъвка.

Разперени крила докоснали челото.

Два стиха бледност.

После векове греховна преизподня.

Предишните странствувания помниш ли?

Невръстни бяхме. Огненоподобни. Ти ангел.

Бял, като саван от снежни преспи и безплътни думи.

Безпътните прераждания помня. С теб.

Хилядолистни бездни в романтични дрипи.

Болящи от доверие ръце.

Свирепи бури разсъблекли ветровете, сред топъл повей в цъфнали треви.

И утринно красива вечер,

докосната от чувствени лъчи.

Простор, в контур от натежали мисли и няколко съзвездия абсурдни.

И мисли светли, мои мисли, пустинно натежали от печел.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...