Прегърнати, стареем в сиво ежедневие.
Но твоите очи и днес за мен са откровение.
И влюбени все още, след четвърт век единение,
зачеркваме, отхвърляме всякакво съмнение,
че ти и аз, прегърнати, посрещаме живота,
от залеза далече сме, не е изтекъл срока.
Ела при мен ти, сладко вдъхновение,
дари ми красота, вълшебен миг, вълнение.
Във прелестна, златиста и бавна, тиха есен
превръщат се копнежите във нежнострунна песен.