Прегърнати, стареем в сиво ежедневие.
Но твоите очи и днес за мен са откровение.
И влюбени все още, след четвърт век единение,
зачеркваме, отхвърляме всякакво съмнение,
че ти и аз, прегърнати, посрещаме живота,
от залеза далече сме, не е изтекъл срока.
Ела при мен ти, сладко вдъхновение,
дари ми красота, вълшебен миг, вълнение.
Във прелестна, златиста и бавна, тиха есен
превръщат се копнежите във нежнострунна песен.
© Наташа Биразова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
