Прегърнати, стареем в сиво ежедневие.
Но твоите очи и днес за мен са откровение.
И влюбени все още, след четвърт век единение,
зачеркваме, отхвърляме всякакво съмнение,
че ти и аз, прегърнати, посрещаме живота,
от залеза далече сме, не е изтекъл срока.
Ела при мен ти, сладко вдъхновение,
дари ми красота, вълшебен миг, вълнение.
Във прелестна, златиста и бавна, тиха есен
превръщат се копнежите във нежнострунна песен.
© Наташа Биразова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
