15 сент. 2016 г., 17:57

Прегърни тишината...

1.5K 2 4

Прегърни тишината...

 

Прегърни тишината преди неочакваното;

невидимата въздишка, която идва от сърдечния ритъм

запазвайки в него очакваното, безмилостния финес на мечтите...

Прегърни тишината, която достига до това, което си представяше-

това, че се докосваме дори с всяко докосване в далечината

с всяка дума и дело достигаме се, всеки миг неизбежно !!

Прегърни тишината и почивка в него, във всяко кътче !!

прегърни неутолимото желанието да докоснем със ръце и душа !!

така ослепително дори и в тъмнината, като любовта която

ни отнесе като вятъра в отдаването, в бурята, в затишието и мира,

създавайки в нас със всяка стъпка мечтата да влизаме в небето !!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сумалия Хосе Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...