1 сент. 2017 г., 08:54

Преходност

1.1K 2 6

Казваше,
че съм първата, на която приготвяш вечеря,
за която говориш пред близки приятели,
на която разказваш за отминало „вчера“,
която допускаш да докосне душата ти.

 

Казах си,
ще си първият, който ще остане в сърцето
и ще вдъхне живот, където отнели са други,
първият, който ще види без маски лицето...
първият, който просто... ще бъде.

 

Бяхме първи...
и разбрах в преходния миг на времето,
да бъдеш пръв,
не обещавало да си последен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илияна Дадарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....