Казваше,
че съм първата, на която приготвяш вечеря,
за която говориш пред близки приятели,
на която разказваш за отминало „вчера“,
която допускаш да докосне душата ти.
Казах си,
ще си първият, който ще остане в сърцето
и ще вдъхне живот, където отнели са други,
първият, който ще види без маски лицето...
първият, който просто... ще бъде.
Бяхме първи...
и разбрах в преходния миг на времето,
да бъдеш пръв,
не обещавало да си последен.
© Илияна Дадарова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
