Sep 1, 2017, 8:54 AM

Преходност

  Poetry » Love
1.1K 2 6

Казваше,
че съм първата, на която приготвяш вечеря,
за която говориш пред близки приятели,
на която разказваш за отминало „вчера“,
която допускаш да докосне душата ти.

 

Казах си,
ще си първият, който ще остане в сърцето
и ще вдъхне живот, където отнели са други,
първият, който ще види без маски лицето...
първият, който просто... ще бъде.

 

Бяхме първи...
и разбрах в преходния миг на времето,
да бъдеш пръв,
не обещавало да си последен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илияна Дадарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...