1.09.2017 г., 8:54

Преходност

1.1K 2 6

Казваше,
че съм първата, на която приготвяш вечеря,
за която говориш пред близки приятели,
на която разказваш за отминало „вчера“,
която допускаш да докосне душата ти.

 

Казах си,
ще си първият, който ще остане в сърцето
и ще вдъхне живот, където отнели са други,
първият, който ще види без маски лицето...
първият, който просто... ще бъде.

 

Бяхме първи...
и разбрах в преходния миг на времето,
да бъдеш пръв,
не обещавало да си последен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илияна Дадарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....