beloved (Ивелина Стойкова)
19 51
24 нояб. 2019 г., 23:14

Преходност 

  Поэзия » Философская, Другая
686 1 2

И септември ще отмине като август,

и октомври ще прегърнем с топлота.

Как побърза юношеството ми в младост

да изсипе отговорност и блага!

 

Как си мислех, че безкрайни са нещата

от живота... А сме временни, от плът.

Обикаля и повтаря си Земята

много бързо своя планетарен път.

 

„Бях момиче...“, „Бях момче...“ – разказват тихо

белокоси и момиче и момче

на очите си не вярват, на ушите,

че и те са били някога дете...

 

Как забравяме, че точно като лъх сме!

Вижте погледа на някоя старица...

Вечен дух, душа – тук е човекът пръстен

само миг – да се научи да обича...

© Ивелина Стойкова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • @Lilia_Anna (Boyana): Това е като някаква житейска импресия... Даже не знам дали имаше време да стане импресия, по-скоро някакво доловено впечатление... Благодаря много за насърчението!
  • Хубаво стихотворение, показващо смисъла на съществуването ни.
Предложения
: ??:??