Преходност
И септември ще отмине като август,
и октомври ще прегърнем с топлота.
Как побърза юношеството ми в младост
да изсипе отговорност и блага!
Как си мислех, че безкрайни са нещата
от живота... А сме временни, от плът.
Обикаля и повтаря си Земята
много бързо своя планетарен път.
„Бях момиче...“, „Бях момче...“ – разказват тихо
белокоси и момиче и момче
на очите си не вярват, на ушите,
че и те са били някога дете...
Как забравяме, че точно като лъх сме!
Вижте погледа на някоя старица...
Вечен дух, душа – тук е човекът пръстен
само миг – да се научи да обича...
© Ивелина Стойкова All rights reserved.
