Nov 24, 2019, 11:14 PM

Преходност 

  Poetry » Phylosophy, Other
583 1 2

И септември ще отмине като август,

и октомври ще прегърнем с топлота.

Как побърза юношеството ми в младост

да изсипе отговорност и блага!

 

Как си мислех, че безкрайни са нещата

от живота... А сме временни, от плът.

Обикаля и повтаря си Земята

много бързо своя планетарен път.

 

„Бях момиче...“, „Бях момче...“ – разказват тихо

белокоси и момиче и момче

на очите си не вярват, на ушите,

че и те са били някога дете...

 

Как забравяме, че точно като лъх сме!

Вижте погледа на някоя старица...

Вечен дух, душа – тук е човекът пръстен

само миг – да се научи да обича...

© Ивелина Стойкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • @Lilia_Anna (Boyana): Това е като някаква житейска импресия... Даже не знам дали имаше време да стане импресия, по-скоро някакво доловено впечатление... Благодаря много за насърчението!
  • Хубаво стихотворение, показващо смисъла на съществуването ни.
Random works
: ??:??