Преходност

24.11.2019 г., 23:14 ч.

Поезия » Философска, Друга

705 1 2

И септември ще отмине като август,

и октомври ще прегърнем с топлота.

Как побърза юношеството ми в младост

да изсипе отговорност и блага!

Как си мислех, че безкрайни са нещата

от живота... А сме временни, от плът.

Обикаля и повтаря си Земята

много бързо своя планетарен път.

„Бях момиче...“, „Бях момче...“ – разказват тихо

белокоси и момиче и момче

на очите си не вярват, на ушите,

че и те са били някога дете...

Как забравяме, че точно като лъх сме!

Вижте погледа на някоя старица...

Вечен дух, душа – тук е човекът пръстен

само миг – да се научи да обича...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

beloved (Ивелина Стойкова)

2019-12-10T10:01:54+02:00

@Lilia_Anna (Boyana): Това е като някаква житейска импресия... Даже не знам дали имаше време да стане импресия, по-скоро някакво доловено впечатление... Благодаря много за насърчението!
Lilia_Anna (Boyana)

2019-12-09T21:19:59+02:00

Хубаво стихотворение, показващо смисъла на съществуването ни.