12 сент. 2009 г., 13:00

Преживяване

522 0 0

Беше мрак и тишина.

Помислих – това е адът!

Но тишина! Значи не е той!

Мрак! Не ще да е и раят!

Предверието може би…

Или просто сън без нищо.

Къде ли е това? Няма го страхът!

В майчина утроба да не съм?

В чужди ум да съм попаднал?

Тогава… долових гласа…

Не беше там… а вътре в мене.

Говореше и галеше слуха…

Сякаш ровех в нечии мисли.

Нещо искаше да дам?

На кого? Не виждах нищо,

а не можех и гласа да разбера.

Какво да дам - чувства, мисли,

разбирането, радостта?

По-добър да е светът?

Кога… и защо от мен?

Та аз не значех нищо!

Беше глас на някой в мрака.

И сякаш разбрал мойта суета,

появи се златиста светлина.

Като от нищото… ей така…

Без образ… нямаше крила…

И влезе вътре… дълбоко в мен.

Сега разбрах… не къде бях,

а какво искаше да разбера.

Да бъда част от тях -

светещ и нашепващ глас

на светлина в мрака,

тук, за вас… изгубените

сред болката от самотата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йордан Малинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...