12.09.2009 г., 13:00

Преживяване

518 0 0

Беше мрак и тишина.

Помислих – това е адът!

Но тишина! Значи не е той!

Мрак! Не ще да е и раят!

Предверието може би…

Или просто сън без нищо.

Къде ли е това? Няма го страхът!

В майчина утроба да не съм?

В чужди ум да съм попаднал?

Тогава… долових гласа…

Не беше там… а вътре в мене.

Говореше и галеше слуха…

Сякаш ровех в нечии мисли.

Нещо искаше да дам?

На кого? Не виждах нищо,

а не можех и гласа да разбера.

Какво да дам - чувства, мисли,

разбирането, радостта?

По-добър да е светът?

Кога… и защо от мен?

Та аз не значех нищо!

Беше глас на някой в мрака.

И сякаш разбрал мойта суета,

появи се златиста светлина.

Като от нищото… ей така…

Без образ… нямаше крила…

И влезе вътре… дълбоко в мен.

Сега разбрах… не къде бях,

а какво искаше да разбера.

Да бъда част от тях -

светещ и нашепващ глас

на светлина в мрака,

тук, за вас… изгубените

сред болката от самотата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йордан Малинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...