10 апр. 2016 г., 00:46

Прекрасно съботно утро

584 0 0

Събуждам се,

е, малко недоспала.
Изкарвам Лео на разходка,
светлина, едва, едва прозряла.

 

Срещу кърлежи е пръскано, от вчера,
срещу тез гадини - паразити,
а Лео дърпа в храсталака със надежда,
че наблзизо има кокалаци, скрити.

 

-Хайде, стига, Лео, си ме дърпал!
Краката си не мога, още, да оправя!
Сякаш казала съм - бягай, моето момче,
а после и закуска ще направя.

 

Резултатът ясен, налице е.
Една гадина хитро се провряла
в пазвата на моето момче,
прясното месце видяла.

 

-Ей, вампире, как реши,
че точно моето куче ще уцелиш?
Сега, за да не те боли, 
смъртта си бързо ще намериш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елмаз Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...