Събуждам се,

е, малко недоспала.
Изкарвам Лео на разходка,
светлина, едва, едва прозряла.

Срещу кърлежи е пръскано, от вчера,
срещу тез гадини - паразити,
а Лео дърпа в храсталака със надежда,
че наблзизо има кокалаци, скрити.

-Хайде, стига, Лео, си ме дърпал!
Краката си не мога, още, да оправя!
Сякаш казала съм - бягай, моето момче,
а после и закуска ще направя.

Резултатът ясен, налице е.
Една гадина хитро се провряла
в пазвата на моето момче,
прясното месце видяла.

-Ей, вампире, как реши,
че точно моето куче ще уцелиш?
Сега, за да не те боли, 
смъртта си бързо ще намериш.