Събуждам се,
е, малко недоспала.
Изкарвам Лео на разходка,
светлина, едва, едва прозряла.
Срещу кърлежи е пръскано, от вчера,
срещу тез гадини - паразити,
а Лео дърпа в храсталака със надежда,
че наблзизо има кокалаци, скрити.
-Хайде, стига, Лео, си ме дърпал!
Краката си не мога, още, да оправя!
Сякаш казала съм - бягай, моето момче,
а после и закуска ще направя. ...