... онази тишина
която нощем
броди по перваза
сънят невидим
спрял се над града
и всички стъпки
сгушени на прага...
разтеклите се
в струните следи
накацали по жиците
в диези
в очите ми
в очите ти
по теб
разкъсани
от хиляди брътвежи...
и някакви акорди в полутон
от свили се в бемоли дисонанси...
безмълвие в безмълвие и път
завинаги напуснал същността си...
прекършиш ли я
... идва есента -
животът свършва толкова внезапно...
сънят невидим
спира над града
и сгушва се
до моето пиано...
... а знам че ще посвирим някой ден...
Благодаря ти!