12 дек. 2015 г., 16:15

Преливане

1.6K 2 21

 

Трепери тялото изгубило предел -
самотна струна в утринта нетрайна.
Дали от страх сега си станал смел
и търсиш писта към една безкрайност?

Животът те преследва със камшик,
нанася ударите си жестоки грубо.
Картечно той редува миг след миг.
Разстрелва те - душата ти погубва.

Дочуваш сякаш хиляди крила
отнасят към небето най-потайното.
Докосват призрачното с каменни чела,
самотни върхове с грациозна плавност.

И хоризонтът става огнено кълбо -
молитвата ти вечна днес е чута.
С родилен вик прескачаш своя гроб,
преливаш се в кълбото и си случен!


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Катя! Трогнат съм, че ми оказа внимание.
  • Младене, поздравления за силния стих!Докосваш!
  • Благодаря ти, Влади! Хубава седмица и ново вдъхновение!
  • Благодаря ви сърдечно за проявеното внимание към творбата ми: Цеца, ЕЛ, Тони! Трогнахте ме. Една много хубава и вдъхновена седмица за всяка от вас!: M&M
  • "От свят във свят

    пренасям същността си.

    Променям ли се?

    Може би в смъртта.

    Прелял се в тяло,

    скривам се в ума си,

    разтворил се в небесните слова.

    И с всяка мисъл чистя бесовете.

    Лица не меря.

    Може би съдби.

    Дали успявам да се трансформирам?

    Опитвам се.

    Понякога боли.

    Уроците си уча

    без да споря.

    Смирих се,

    някак се смалих.

    Отдавна спрях на глухи да говоря.

    Мълча бетонно.

    Тухли слагам в стих.

    Не споря с нож

    и с мъртви не воювам.

    Отдавна не погребвам мъртъвци.

    Роден съм със призвание - да служа.

    Душата ми понякога кърви.

    Но тази кръв е само антифриза -

    във вените пулсиращ антидот,

    червеното мастило в епикриза -
    "Смъртта е само форма на живот"."

    Прекрасна седмица, Мисана!!!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...