12 дек. 2015 г., 16:15

Преливане

Поэзия » Философская

1.6K 2 21

Трепери тялото изгубило предел -
самотна струна в утринта нетрайна.
Дали от страх сега си станал смел
и търсиш писта към една безкрайност?

Животът те преследва със камшик,
нанася ударите си жестоки грубо.
Картечно той редува миг след миг.
Разстрелва те - душата ти погубва.

Дочуваш сякаш хиляди крила
отнасят към небето най-потайното.
Докосват призрачното с каменни чела,
самотни върхове с грациозна плавност.

И хоризонтът става огнено кълбо -
молитвата ти вечна днес е чута.
С родилен вик прескачаш своя гроб,
преливаш се в кълбото и си случен!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

vega666 (Младен Мисана)

Благодаря ти, Катя! Трогнат съм, че ми оказа внимание.

2015-12-17T01:24:25+02:00
Izumrudkata (Катя)

Младене, поздравления за силния стих!Докосваш!

2015-12-15T21:54:33+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Благодаря ти, Влади! Хубава седмица и ново вдъхновение!

2015-12-15T12:25:55+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Благодаря ви сърдечно за проявеното внимание към творбата ми: Цеца, ЕЛ, Тони! Трогнахте ме. Една много хубава и вдъхновена седмица за всяка от вас!: M&M

2015-12-14T16:23:05+02:00
cvqt (Цеца Тодорова)

"От свят във свят

пренасям същността си.

Променям ли се?

Може би в смъртта.

Прелял се в тяло,

скривам се в ума си,

разтворил се в небесните слова.

И с всяка мисъл чистя бесовете.

Лица не меря.

Може би съдби.

Дали успявам да се трансформирам?

Опитвам се.

Понякога боли.

Уроците си уча

без да споря.

Смирих се,

някак се смалих.

Отдавна спрях на глухи да говоря.

Мълча бетонно.

Тухли слагам в стих.

Не споря с нож

и с мъртви не воювам.

Отдавна не погребвам мъртъвци.

Роден съм със призвание - да служа.

Душата ми понякога кърви.

Но тази кръв е само антифриза -

във вените пулсиращ антидот,

червеното мастило в епикриза -
"Смъртта е само форма на живот"."

Прекрасна седмица, Мисана!!!

2015-12-14T08:52:03+02:00