23 сент. 2018 г., 09:44

Преливник

945 0 0

Преливникът изронва бреговете ни. 

Грешките преливат през преливника. 

Рушащо се корито на доверие. 

Изтича вяра, празни се коритото... 

 

Влива ли се вяра нова в дните ни? 

И има ли решетки на преливника, 

с които да пресяваме надеждата, 

или се давят някъде мечтите ни? 

 

Сами сме повода и грешката... 

Белязани по пътя да изтичаме. 

Една любов, но истински-човешката 

утеха поощтряваща да тичаме. 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Божкова Все права защищены

20.09.2018 год.

МаЖор 

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...