23.09.2018 г., 9:44

Преливник

939 0 0

Преливникът изронва бреговете ни. 

Грешките преливат през преливника. 

Рушащо се корито на доверие. 

Изтича вяра, празни се коритото... 

 

Влива ли се вяра нова в дните ни? 

И има ли решетки на преливника, 

с които да пресяваме надеждата, 

или се давят някъде мечтите ни? 

 

Сами сме повода и грешката... 

Белязани по пътя да изтичаме. 

Една любов, но истински-човешката 

утеха поощтряваща да тичаме. 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Божкова Всички права запазени

20.09.2018 год.

МаЖор 

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...