Открий ме в тази комедия
с неми актьори и глухо безличие.
 Тук светът общува със писъци.

За думите слепи сме
 и глухи за мислите.

 Апатична е малката публика,
само позорът доволно се смее.
 Ден след ден се повтаря сюжетът,
позната до болка е безмълвната сцена,
отново героят бяга от себе си,
покорно се скрива сред дим от бездушие.

Това е история без кулминация,
очакван акорд след кратко затишие.
 Тук неизвестен е не само авторът,
 но  всяко лице, действие,
 даже и смисълът.

~Пиеса без име~, ~Парад на живота~
 финалният номер за жалкия зрител,
следите от ярост в стремежа на душата,
кротката мъка на нейно лишение.

 Творецът, призван от съдбата

да сътвори чудо,
за да бъде забравен.
Напомня за  себе си със платната,
без тях той е безмислена щриха,
банален нюанс на неутралното сиво.