23 dic 2010, 19:26

Прелюдия

  Poesía » Otra
701 0 0

Открий ме в тази комедия
с неми актьори и глухо безличие.
 Тук светът общува със писъци.

За думите слепи сме
 и глухи за мислите.

 Апатична е малката публика,
само позорът доволно се смее.
 Ден след ден се повтаря сюжетът,
позната до болка е безмълвната сцена,
отново героят бяга от себе си,
покорно се скрива сред дим от бездушие.

Това е история без кулминация,
очакван акорд след кратко затишие.
 Тук неизвестен е не само авторът,
 но  всяко лице, действие,
 даже и смисълът.

~Пиеса без име~, ~Парад на живота~
 финалният номер за жалкия зрител,
следите от ярост в стремежа на душата,
кротката мъка на нейно лишение.

 Творецът, призван от съдбата

да сътвори чудо,
за да бъде забравен.
Напомня за  себе си със платната,
без тях той е безмислена щриха,
банален нюанс на неутралното сиво.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...