23.12.2010 г., 19:26 ч.

Прелюдия 

  Поезия » Друга
589 0 0
Открий ме в тази комедия
с неми актьори и глухо безличие.
Тук светът общува със писъци.
За думите слепи сме
и глухи за мислите.
Апатична е малката публика,
само позорът доволно се смее.
Ден след ден се повтаря сюжетът,
позната до болка е безмълвната сцена,
отново героят бяга от себе си,
покорно се скрива сред дим от бездушие.
Това е история без кулминация, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наска Всички права запазени

Предложения
: ??:??