Премълчано
"Посях те вътре в мен... като зачатие."
Кремена Стоева
Посях те
и поникна Любовта
като изпредена бяла къделя.
Тихо и кротко покани ме тя
в своята нежна и мека постеля.
Дълго те чаках,
но знам, ще боли
твоето нямо присъствие в мрака.
Твойте очи - две цеви добри,
като куршум се забиват в душата.
Чувах безмълвния вопъл дълбок,
въздухът режеше моите думи,
те, неизречени още мълчат
и ще тежат като вина помежду ни.
http://www.youtube.com/watch?v=uvgi7P97lu0
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Жулиета Великова Все права защищены
