Feb 11, 2011, 9:00 PM

Премълчано

  Poetry » Love
1.3K 1 11

"Посях те вътре в мен... като зачатие."

Кремена Стоева

 

Посях те
и поникна Любовта
като изпредена бяла къделя.
Тихо и кротко покани ме тя
в своята нежна и мека постеля.
Дълго те чаках,
но знам, ще боли
твоето нямо присъствие в мрака.
Твойте очи - две цеви добри,
като куршум се забиват в душата.
Чувах безмълвния вопъл дълбок,
въздухът режеше моите думи,
те, неизречени още мълчат
и ще тежат като вина помежду ни.

 

 

 

 

 

 

http://www.youtube.com/watch?v=uvgi7P97lu0

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Жулиета Великова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...