ПРЕМЪЛЧАНО

Я стига глупости, душа!

Защо си свита?

Не е ли днес в нозете ти върхът?

С крилете си не стигаш ли орлите?

Ти имаш всичко!

– Да, но нямам път...

Не ме предавай днес, душа!

Какво жадуваш?

Шейсет и пет лета не са предел!

На сън ти с ангелите се целуваш.

Достигна всичко!

– Да, но нямам цел...

Не може тъй, душа!

Отпивай още

на изгрева от синия светлик,

къпи се цяла в лунно злато нощем.

Та ти си вечна!

– Вечността е миг...

Все още има дълъг път пред мене –

какво, че е неравен и трънлив.

Защо изгаряш в болка и съмнение?

Бъди щастлива!

– А нима си жив?...

Я стига глупости!

Нали е празник –

да вдигнем чаши и да ги строшим!

– Но чашите са безнадеждно празни...

...Аз знам, душа!

Но нека премълчим.