7 июн. 2009 г., 17:59

Преображение изборное

832 0 11

О, воте!

Щом се заразхождам

по улици и тротоари,

пресрещат ме и съпровождат

навред усмихнати другари.

Един по рамото ме тупа,

„сърдечно” втори се ръкува,

а трети с поглед „неподкупен”

за малко да ме разцелува.

И всеки се е изпедепсал

във занаята тъй изкусно,

че що ли ми остава – „С теб съм!” –

кривя угоднически устни.

При толкоз важни ухажори

да не забравя как комплекси?

Изпъчен, само се кокоря

и шепна –

с теб съм, с теб съм, с теб съм...

Нормален градусът комай е

при таз кампания омайна.

Ще изтрезнея чак накрая...

Щом пак ми теглят дружна майна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Борко Бърборко Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....