14 февр. 2010 г., 22:25

Препуска мечтата...

1.2K 0 21

С разрошена грива,

с ранени нозе

на тъгата по калните друми,

препуска мечтата

с колесница от спомени

и  подкови - неказани думи...

 

А все по-далече

остава страхът -

на миналото в мъглата...

И още по-силно

юздите на риска

дърпа със страст свободата…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веселка Стойнева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • страхотно е имаме нужда от мечтите за да има към какво да се стремим
  • "препуска мечтата"
    ...................................
    Без мечти животът е невъзможен...
    Освен, че те са нужни като въздуха, водата
    и светлината, но те са и непобедими, докато
    сме живи не спираме да мечтаем...
    Прекрасен стих, с прекрасно послание, от
    прекрасна поетеса! Бъди щастлива!

  • "И още по-силно
    юздите на риска
    дърпа със страст свободата…"
    Бъди свободна и щастлива Веси! Поздравления и от мен за красивия стих!
  • супер..поздрав
  • Кална и изподрана, ама сбъдната и свободна, нали? поздрави и от мен

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...