19 нояб. 2011 г., 17:33

Препускаща меланхолия

504 0 0

Привидна нереална младост.
Разбита сянка, някак си парадоксална.
Единна като детска радост.
Последна капка от енергия витална.
Усамотение, прииждащо с вълните.
Силуети грозни, крайно изкривени.
Крилати сънища, граничещи с мечтите.
Атмосферата - посоката за всички устремени.
Ще се моля за безкрайното успокоение.
Аналогично мислите текат, изтичат.

Море и хоризонт на мъртвото вълнение.
Единствено душите ни във вечността се вричат.
Лунна светлина в стремеж да заслепява.
А Аз май тук някъде би следвало да съм печален.
Незнайно как, но вечно в забрава.
Хуля ви, небето е домът на звук кристален.
Обвинение, изгубено в безсмислени дебати.
Любими са ми простите и мънички неща.
Изпълнили сте всичко с приказни палати.
Явно всичко е лъжа.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тодор Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...