ПРЕРАЖДАНЕ

Самотна, чакаща, аз на ръба стоя.

Непомнеща, нераждана и неоткрита.

Пред мен се носи облачната синева

и слънчеви лъчи чертаят бъдни дните.

Там в нищото, дълбоко в края на света,

звезден прах вихрушки страшни гони.

Преражда се душата в синя тишина,

а мислите препускат като вихрогони.

Очакваща и тръпнеща пред новия живот,

ръце протягам аз земята да достигна.

Само бисерна търкулната сълза

отминал миг напомня за секунда.

Поемам аз отново по познат маршрут.

Завръщам се в човешки облик на земята.

Вятърът ми пее за из път,

а слънчев лъч показва ми вратата…

15.03.2008