Прераждане
958
0
0
ПРЕРАЖДАНЕ
Самотна, чакаща, аз на ръба стоя.
Непомнеща, нераждана и неоткрита.
Пред мен се носи облачната синева
и слънчеви лъчи чертаят бъдни дните.
Там в нищото, дълбоко в края на света,
звезден прах вихрушки страшни гони.
Преражда се душата в синя тишина,
а мислите препускат като вихрогони.
Очакваща и тръпнеща пред новия живот,
ръце протягам аз земята да достигна.
Само бисерна търкулната сълза
отминал миг напомня за секунда.
Поемам аз отново по познат маршрут.
Завръщам се в човешки облик на земята.
Вятърът ми пее за из път,
а слънчев лъч показва ми вратата…
15.03.2008
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мириам Все права защищены
