21 mar 2008, 0:05

Прераждане

960 0 0

ПРЕРАЖДАНЕ

 

 

Самотна, чакаща, аз на ръба стоя.

Непомнеща, нераждана и неоткрита.

Пред мен се носи облачната синева

и слънчеви лъчи чертаят бъдни дните.

 

Там в нищото, дълбоко в края на света,

звезден прах вихрушки страшни гони.

Преражда се душата в синя тишина,

а мислите препускат като вихрогони.

 

Очакваща и тръпнеща пред новия живот,

ръце протягам аз земята да достигна.

Само бисерна търкулната сълза

отминал миг напомня за секунда.

 

Поемам аз отново по познат маршрут.

Завръщам се в човешки облик на земята.

Вятърът ми пее за из път,

а слънчев лъч показва ми вратата…

 

15.03.2008

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мириам Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...