16 дек. 2015 г., 07:52

Прераждане отново

509 0 6

Душата мира ми не дава

и иска вече свобода.

И то - сърцето - се предава

за чаша ледена вода.

 

Душата в плътската коруба

живее в мене и докрай.

Облечена в душевна шуба

приготвя се за път до рай.

 

И е щастлива, и немирна

след всеки нов и следващ ден.

Защото жаждата всемирна

за нея е закон свещен.

 

Да се преражда тя отново

във друго тяло и живот.

Да се роди и пак наново

да ходи под небесен свод.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И аз вярвам в прераждането,затова се надявам, да си поправя грешките в следващия живот!Харесах!
  • Благодаря, Приятели, за коментарите и за оценките!
    Радвам се, че харесвате написаното!Желая ви хубав и спокоен ден!!
  • Хубаво е, че се прераждаме! Абе, забавление си е! Благодаря ти, Никола за хубавия стих!!!
  • Засега прераждането остава утехата на смъртните, въпреки, че вече има сериозен прогрес в реализацията на даоската концепция за физическо безсмъртие в собственото ни тяло. Хубаво е, че засягаш темата, Никола, при това чрез чудесен стих. Специален поздрав за сътвореното!
  • Живот в безсмъртието - това е!
    Харесах!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....