Преродена доброта
/На внучката ми Мила/
Мила, приказно момиче,
чипоносчице една,
баба клетвено се врича
в ненагледна ти душа.
Във къдрѝте кадифени
и в очи от шоколад
вижда бъдеща вселена,
сбрала целия ѝ свят.
Вижда обич ореолна,
път огрян от светлина,
а във детството ти волно...
пъстроцветната дъга.
Щом гласчето ти дочуе,
па макар по телефон,
вземе, че се понадуе,
като розов тя балон.
И тогава вяра литва,
че във днешното сега
сбъднала се е молитва -
преродена доброта.
21.11.2019 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Мезева Все права защищены
