Anita765 (Ани Монева)
296 11762
3 нояб. 2010 г., 12:48

Преседнала дума 

  Поэзия » Другая
1348 1 22

Врабчетата замръзнаха от чакане
някой тихичко да надроби коричка.
Тишината сърчицата им оплаква.
Съвсем сама. Прилича на трохичка.

След малко знаят, пак ще мръкне.
Бездомни ще висят отново жиците.
Бледа и нащърбена луна ще щръкне,
а те на сляпо ще броят звездиците.

Сивото в настръхналата перушина
ще напомня, че денят остана гладен.
Не почака малко. Просто си замина,
извалял се като облак мрачно хладен.

Нощта ще ги изпрати до комините,
където издимява топлината на дома,
надбягвайки се тъжно със годините,
повлякла в себе си частици от сърца.

Врабчетата се радват на трохичка,
дори да е опарила за мъничко крилото.
Във друг живот не сме ли били птичка?
Гладно ми пресяда думата - "защото"...

© Ани Монева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Нищо не е както някога,Ани и така трябва да бъде! Ние се променяме и всичко около нас,винаги е за добро
  • Благодаря ти, Пепи, че помниш...
    Този стих го няма вече тук, както и не съществува вече магазинът, пред който всяка сутрин една жена разсипваше сол, защото вярваше, че така събира ангелите и те я закрилят...
    Нищо не е като някога.
  • "Приседна" ми още с онзи стих за разсипаната сол,която събирала ангелите!
  • Стих с дълбок подтекст!
    Поздравления, Ани!
  • "надбягвайки се тъжно със годините,
    повлякла в себе си частици от сърца."

    Такава гузна тишина се свря във ъглите
    засрамена от малко непоискано...
    Защото щастието се обръща гърбом
    когато има нераздадени трошици...

    Благодаря ти за човешкия поглед и красивата тъга...Докосващ стих!
  • Аз ли не знам...
    Трогваш!
  • Мнаго тъжен стих...за жалост... Все пак, хубавите тъжни стихове ни отварят очите за болката и...

    "Сивото в настръхналата перушина
    ще напомня, че денят остана гладен.
    Не почака малко. Просто си замина,
    извалял се като облак мрачно хладен."
  • Защо си толкова тъжна,миличка...Поздрав!
  • Невероятно!Прекрасно!
  • прекрасно, Ани...!!!!
  • Поздравления и от мен, Ани!!!
  • Дълбока е поезията ти, Ани, много дълбока!!! Затова я обичам толкова много!!!
    Прегръщам те с обич!!!
  • много обичам врабчетата...
    твоят великолепен стих ме разплака, мила Ани..
    сърдечно те прегръщам, с обич.
  • Прекрасно! Много ми хареса, Ани!

    "... трохички от сърца"............
  • ... и може пак да бъдем...
    Вече знам къде се сбират врабчетата...

  • Харесах.: )
  • Хареса ми!
  • Благодаря на всички, спрели се при мен!
  • Защото... да...
    Припознаване
    Ани, много силен стих!
  • ДОбро е!
  • Страхотен стих, Ани!
    Аплодирам те!
  • Уау!
    Великолепно написано.
    И адски трогателно, въпреки че е различно от най-често срещаните тъжно-любовни стихотворения.
    И досега никъде не бях виждала някой да сравнява тишината с трохичка. Много е интересно, Ани! Поздрави!
Предложения
: ??:??