Преседнала дума
Врабчетата замръзнаха от чакане
някой тихичко да надроби коричка.
Тишината сърчицата им оплаква.
Съвсем сама. Прилича на трохичка.
След малко знаят, пак ще мръкне.
Бездомни ще висят отново жиците.
Бледа и нащърбена луна ще щръкне,
а те на сляпо ще броят звездиците.
Сивото в настръхналата перушина
ще напомня, че денят остана гладен.
Не почака малко. Просто си замина,
извалял се като облак мрачно хладен.
Нощта ще ги изпрати до комините,
където издимява топлината на дома,
надбягвайки се тъжно със годините,
повлякла в себе си частици от сърца.
Врабчетата се радват на трохичка,
дори да е опарила за мъничко крилото.
Във друг живот не сме ли били птичка?
Гладно ми пресяда думата - "защото"...
© Ани Монева All rights reserved.
и така трябва да бъде! Ние се променяме и всичко около нас,винаги е за добро 
