- Прескачам думите - огради
с шипове, прескачам ги и си олющих лака...
- Ноктите ми са лилави.
- Сексът е лилав...
- Ама от онова,
хубавото лилаво,
като индиго.
- И по устните на хората
истините са изтлели...
замръзнали
от студа, увяхнали.
- Когато всичко е бяло,
е по-истинско от всякога.
- ... от никога...
- От когато и да е било...
- Прескачам думите - огради
с шипове, прескачам ги и си олющих лака...
P.S. Написахме го с Иван... без да осъзнаваме, че пишем нещо... :)
© Роси Стефанова Все права защищены