Пресрещна ме
Не ми е нужна - вече - ничия възхита.
Поклоните не топлят
никого...
Просто -
като жив човек да премина,
да събудя с нозете си - друми изстинали...
Да откъсна къпина
и тя
да засити
деня ми...
Да се връщам
назад,
както
всеки човек - през годините...
с радост в душата -
даже в сетното ъгълче
скрито...
В добротата няма
нищожност... -
колкото дойде - нека толкоз да бъде!!!
Една искричка
ще стопли
изгнаник осъден...
Не трябват факли... и клади...
Споходен е...
всеки,
когато е писано..
Знам го...
Усеща се сутрин,
когато -
събуден
въздуха вдишам...
Забравям за себе си
всичко...
Няма никакво чудо - тук...
Вървя,
открадвам си време -
просто някоя пейка -
и
пиша...
Забравям...
чрез
свойта виталност - прикривам
страха си -
да видя -
очи във очи -
същността уродливо-гореща
на своето Его -
цялото
в белези.
Точно това заслужавах...
Ала
ДоЧаках те, Истино моя! -
ти,
с духа на дете
ме
пресрещна -
преди
да забравя
човека -
във
себе си...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кирил Бачев Все права защищены
