27.01.2008 г., 19:28 ч.

Пресрещна ме 

  Поезия » Друга
1091 0 22

Не ми  е  нужна - вече - ничия  възхита.
Поклоните  не  топлят
 
никого...
Просто  -

като жив човек да  премина,
да  събудя  с  нозете  си - друми  изстинали...

Да  откъсна  къпина

и тя
да  засити
деня  ми...
Да  се  връщам 
назад,
както 
всеки  човек - през   годините...


с радост   в  душата -
даже  в сетното  ъгълче 
скрито... 

В  добротата  няма
нищожност... -

колкото  дойде  - нека толкоз да бъде!!!


Една  искричка

ще стопли  
изгнаник  осъден...

Не  трябват  факли... и клади...
Споходен е...

всеки,
когато  е  писано..
Знам го...


Усеща се  сутрин,
когато  -
събуден


въздуха  вдишам...
Забравям  за  себе  си
всичко...

Няма никакво  чудо - тук...

Вървя,
открадвам си  време  -

просто  някоя  пейка -
и 

пиша...
Забравям...


чрез
свойта  виталност - прикривам

страха си -


да видя -
очи  във  очи -

същността  уродливо-гореща
на  своето  Его -

цялото 
в  белези.
Точно  това   заслужавах...


Ала

ДоЧаках  те, Истино моя! -
ти,


с духа на   дете 
ме
пресрещна  -


преди 
да   забравя


човека -

във  
себе  си...

 

 

© Кирил Бачев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря -със закъснение........
  • "Да откъсна къпина

    и тя
    да засити
    деня ми..."

    "В добротата няма
    нищожност... "

    Много завлядяващо...Нямам думи!
  • Витален! Звучи ми Висоцки (като фон) !
  • Добра среща и от мен!!!
    Благодаря за милите думи...
  • "В добротата няма
    нищожност... -
    колкото дойде - нека толкоз да бъде!!!
    ...
    с духа на дете
    ме
    пресрещна -
    преди
    да забравя
    човека -
    във
    себе си..."

    Е-е-ех, Врабчо! От къде се взе ти!

    "Една искричка..."

  • Поздрави! Каквото и да напиша, няма да отрази чувствата, които възпламени стихът ти!!! Благодаря!!!
  • Наздраве ,приятели!
    За добрата среща!
    Много вдъхновение...
  • "В добротата няма
    нищожност... "
    В поезията ти също - само сила!

  • Разби ме!
    И забравих какво още щях да пиша...
    Браво, Врабчо!
  • "да видя -
    очи във очи -

    същността уродливо-гореща
    на своето Его -

    цялото
    в белези.
    Точно това заслужавах..."

    Страхотно!Силно и мъдро!

  • Четеш ми мислите просто,но аз не бих могла да го напиша така!
    Аплодисменти!!!
  • Не би могъл да забрави да бъде човек, този, който е способен да напише такъв стих!
    Поздравления! И прегръдки за теб, Врабчо!
  • Чудесен силен и замислящ стих...докосна душата ми, Врабчо!!! Поздрави!!!
  • Тук съм...
    Благодаря ви ,приятели ...
    за вниманието..............
  • Поздравления!!!
  • Пресреща те истината, защото е потърсена от теб,
    с най-доброто...тя при други не се заседява...
    Поздравления!!!
  • Прекрасен, силен, завладяващ стих!
  • !
    просто е съвършено... няма как да коментирам...
  • Много силен стих, браво Врабчо!
  • ...Да откъсна капина
    и тя
    да засити
    деня ми.
    Да се ввръщам
    назад,
    както
    всеки човек-през годините...
    ...сила на словото го наричам това!
    Споходен е всеки , когато е писано...
    Благодаря ти за всичко, което ме докосва...!
    с обич, Кирил.
  • И Врабчето е човек!
    Поздравления за силния стих!
  • !!!много силен стих!хареса ми!поздрав!
Предложения
: ??:??