Престани
Пак си казвах - няма вече да те пускам в сърцето си,
но ти нахлуваш, нахален си, завладяваш душата ми и всичко ми взимаш ти.
Сърцето ми пак заплени ти,
омота ме в мрежите си, не съм както преди,
но пак се оставям да ме лъжеш ти.
Престани, тъкмо те забравих, разбери,
не искам да се надявам, чуваш ли,
сега сметка не си давам, разбираш ли,
не осъзнавам, че отново пак ме лъжеш ти.
Сега душата е ранена, но пак отваря вратата си,
сърцето ми, чака то ранено да дойдеш да легнеш до мен
и да почувствам, че има празнота в теб и да се
върна у дома пак излъгана и наранена.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Албена Петрова Все права защищены
