Престани
Пак си казвах - няма вече да те пускам в сърцето си,
но ти нахлуваш, нахален си, завладяваш душата ми и всичко ми взимаш ти.
Сърцето ми пак заплени ти,
омота ме в мрежите си, не съм както преди,
но пак се оставям да ме лъжеш ти.
Престани, тъкмо те забравих, разбери,
не искам да се надявам, чуваш ли,
сега сметка не си давам, разбираш ли,
не осъзнавам, че отново пак ме лъжеш ти.
Сега душата е ранена, но пак отваря вратата си,
сърцето ми, чака то ранено да дойдеш да легнеш до мен
и да почувствам, че има празнота в теб и да се
върна у дома пак излъгана и наранена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Албена Петрова Всички права запазени
