May 25, 2008, 1:13 PM

Престани 

  Poetry » Love
999 0 2
Пак си казвах - няма вече да те пускам в сърцето си,
но ти нахлуваш, нахален си, завладяваш душата ми и всичко ми взимаш ти.
Сърцето ми пак заплени ти,
омота ме в мрежите си, не съм както преди,
но пак се оставям да ме лъжеш ти.
Престани, тъкмо те забравих, разбери,
не искам да се надявам, чуваш ли,
сега сметка не си давам, разбираш ли,
не осъзнавам, че отново пак ме лъжеш ти.
Сега душата е ранена, но пак отваря вратата си,
сърцето ми, чака то ранено да дойдеш да легнеш до мен
и да почувствам, че има празнота в теб и да се ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Албена Петрова All rights reserved.

Random works
: ??:??