15 авг. 2007 г., 14:23

Престорено безразличие!

843 0 23
Сега вече ми е все едно!
Сега и аз се научих на мълчание,
да не търся отговори на въпроси,
когато не ме желаеш до себе си.

Сега вече и аз заставям сърцето си
да се преструва, че си никой, нищо.
Боли от резултата... неописуемо страда, милото,
и само се чуват стенания: - Но аз го обичам!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Искрено ти благодаря за прекрасният коментар!
    Така е!Съгласна съм с теб!
    Благодаря ти!!!
  • Когато сърцето наистина обича,то дава повече свобода на другият,повече независимост,защото разбира,че животът,истината,
    свободата,любовта не са нещо застинало,а непрекъснато движение, изненада,несигурност- с всеки миг изскача ново щастие и ново нещастие...Но така наречената ни любов е просто привързаност,фиксирано чувство от миналото,то не допуска настоящето и бъдещето и постъпваме както правим с вещите,предметите-със установени веднъж завинаги очаквания,изисквания...Така,че напълно нормално е ако в момента ти се иска другият да е до теб, в следващият момент да не ти се иска същото... Поздрав!
  • Момчо,благодаря ти от сърце!
  • Защо ли ми е познато и на мен?
  • Благодаря ти от все сърце,миличка!!!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...