Emalda (Ванина Константинова)
65 161
18 нояб. 2014 г., 12:38

Пресъхнали мечти 

  Поэзия » Любовная
760 0 16

Пресъхнали мечти

 

Блудна с пропукани, разголени и съхнещи мечти,
зазимувах в света на вихрени през векове съдби,
птица със скършени крила... пълзях по голи клони,
прелъгана, пресъхнах със звука на гласните канони.

 

И гоних те през хукналите в бяг, спънати пътища,
отречена умирах, възкръсвах в теб... светена в капища,
в сласт блуждаеща, бликаща в екстаз, в пясъчен оазис,
в крясъка на морски гларус, в буреносен катарзис.

 

Дълбаех граници на невъзможното сега,
притихнах в пристан разрушен, самотна с брега.
И пак отречена възкръсвах в теб... бледолика съдба,
погледи слепи... тънех в древна поличба... тъга.

 

В миг измислен, в древно безумна, страстна нега,
стихнах бледа в бурни брегове със съдрана душа,
и пак в мечти те намирах, в немощен зов,
в клони оголени, в сянката земна, мъчен в любов.

© Ванина Константинова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Прие ме буквално, Таня... думите ти, бяха твоята оценка, на тях им благодарих.
  • Не пиша оценки.
    Имам си думи.
    И са ми достатъчни.
  • Ако мога да помогна, Таня . Благодаря ти за оценката!
  • Един светофар ще оправи работата за мигащите... ама аз взех да заеквам...
  • Олеее, ужас, Гери, като не знаеш провери - Аксиния Михайлова се казва спечелилата.
    С извинения към авторката на тази страница.
  • ***Благодаря ти за откровението, Гери. Признанието има две страни, то задължава и ти отнема свободата(с чист битувизъм), ценя признанието на всички пишещи и се прекланям пред таланта им, независимо къде и кога. Колкото до нашият спор (безмислен), исках да подчертая именно тази свобода в която всеки би се чувствал комфортно.
    ***Балди, благодаря, че си мигал толкова усилено и си спрял при мен. "Древно безумна", метафора... древна и безумна в моменти, каквато е любовта
  • Ще ми се някой да ми обясни какво е "древно безумна".
    Четенето на тези римувки е толкова трудно, че пет минути мигах пред пкомпа.
  • Благодаря ти Сеси!!!
  • Много богат и хубав стих! Поздрави!
  • Благодаря ти Роси!
  • Силно... Поздравления!
  • Благодаря Елена, Ангел!
  • Дълбаех граници! Много силно.Благодаря за прекрасния стих.
  • Поздравления, хубаво стихо!
  • Благодаря ти, Мисана!!!
  • Преследването на любовта е вечна тема, не само в поезията. Да не забравяме, че големият американски шахматен проблемист и световно известен автор на главоблъсканицици Самуел Лойд (1841 - 1911), озаглави най-знаменитата си триходова шахматна задача - "Преследване на любовта".
    С помощта на перфектна лирична форма, авторката нагледно демонстрира препятствията, през които трябва да премине влюбеният, за да открие своята половинка в този свят. Второто лице на ин-ян монадата, или
    на андрогинната ни същност. Възхитен съм от нейното поетично умение да изразява нестандартно чувствата си. Стихотворението ми въздейства като Димчовото - "Аз искам да те помня все така...", но кой знае защо, този път то ми прозвуча по-друг начин /а не като оригинала на автора/: Аз искам да те ТЪРСЯ все така - бездомна, безнадеждна и унила...
    Ескалацията на чувство е възходяща, а финалът:

    "В миг измислен, в древно безумна, страстна нега,
    стихнах бледа в бурни брегове със съдрана душа,
    и пак в мечти те намирах, в немощен зов,
    в клони оголени, в сянката земна, мъчен в любов."

    изведнъж ме хвърли в настроението, което изпитва Даръл Стандинг /героят от романа на Джек Лондон "Скитникът между звездите"/, феноменологично пробягващ съдбите на всички живяли на Земята, въплъщавайки ги в едно единно Аз. Тук лирическата сякаш говори от името на всички жени. Тя изразява търсенията на онази Древна женска същност, оставаща непроменима в търсенето на любовта. А употребата на "сянката земна" ме върна към думите на големия древногръцки поет Пиндар: "Сън на сянка е човекът!".

    Поздравление, Ванина, за този разкошен поетичен текст, заслужаващ най-висока оценка!
Предложения
: ??:??