Пресъхнали мечти
Пресъхнали мечти
Блудна с пропукани, разголени и съхнещи мечти,
зазимувах в света на вихрени през векове съдби,
птица със скършени крила... пълзях по голи клони,
прелъгана, пресъхнах със звука на гласните канони.
И гоних те през хукналите в бяг, спънати пътища,
отречена умирах, възкръсвах в теб... светена в капища,
в сласт блуждаеща, бликаща в екстаз, в пясъчен оазис,
в крясъка на морски гларус, в буреносен катарзис.
Дълбаех граници на невъзможното сега,
притихнах в пристан разрушен, самотна с брега.
И пак отречена възкръсвах в теб... бледолика съдба,
погледи слепи... тънех в древна поличба... тъга.
В миг измислен, в древно безумна, страстна нега,
стихнах бледа в бурни брегове със съдрана душа,
и пак в мечти те намирах, в немощен зов,
в клони оголени, в сянката земна, мъчен в любов.
© Ванина Константинова All rights reserved.
. Благодаря ти за оценката!
