През август
Библейска жега – рунтав котарак
заспал под старата черница.
Какво като е ден, а пада мрак.
И Слънцето се къпе във Марица.
Денят си пръска босите пети,
но вече не играе на рулетка,
там, дето само Вятърът кънти.
И плаща неговата сметка.
Небето се разкъсва като вик
и ризата си прави на парцали.
Преди да изгърми като камшик.
И себе си самичко да подпали.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Ревов Все права защищены
