През август

5 jun 2024, 12:07

Poesía

127 0 1

Библейска жега – рунтав котарак
заспал под старата черница.
Какво като е ден, а пада мрак.
И Слънцето се къпе във Марица.

Денят си пръска босите пети,
но вече не играе на рулетка,
там, дето само Вятърът кънти.
И плаща неговата сметка.

Небето се разкъсва като вик
и ризата си прави на парцали.
Преди да изгърми като камшик.
И себе си самичко да подпали.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.