На прашната арена
застива тишината.
Разсънващо се време
изостря пипалата си.
Тълпата е готова.
Върти се полилеят.
Очакват мене - клоуна,
отвикнал да се смее.
Ти липсваш. А тълпата
се киска безпризорно.
Излизам срещу Ада
от тъмната гримьорна.
И стъпвам върху рози,
вървя сред фалш и слава,
но днес светът е грозен.
През зъби вика: „Браво!”
Събличам си усмивката.
Заставам срещу цирка
и плача като изповед.
Без право на освиркване.
© Елена Биларева Все права защищены